Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2019 20:05
Дотук добре, обаче в следващия момент вече половината амбалаж е обладан от гравитацията и се приземява точно пред нозете ми, съответно по инерция мозъкът ми несъзнателно праща експресна команда до опорно-двигателния апарат... Започвам операция по привеждане на торса с цел вдигане на част от чантите в полза на не чак толкова симпатичната и не дотам младата непозната. Да де, но в същия този десетохиляден отрязък от секундата нашата Дездемона почва да крещи бе, брат:
„ти чу ли кво ти казах бе, нямам нужда от помощ, на къв език да ти го кажа, нахалник, не ми пипай шопинга, тва струва 200 лева, и сама мога да се оправя, 21 век сме, махай се“ и т.н.
За малко да забравя да отбележа, че в суматохата успя да изтъкне, че живее „на пъпа на София“, което само по себе си доста ми помогна да си обясня цялата неадекватност в поведението ѝ, а това къде живее, вероятно под наем, очевидно беше постижение и повод за гордост у българката.
Преброих наум до 3 и си припомних, че няма как да се сбориш със свиня и да не се изкаляш, осъзнах, че няма смисъл, брат и взех мъдрото решение да си продължим по пътя, без да отговоря каквото и да е на индивида от женски пол, който продължаваше да бълва заучени феминистки фрази.
В следващия момент, брат, с периферното зрение виждам пичагата, който се приближава към нас, откъм гърба й, фокусирам на него, бате, виждам го, че се заслуша какво ми крещи таз, за миг си срещнахме погледите и му казвам без думи „кво да напрааа, брат, че е откачалка“..
Приближава се тоя, а аз вече си представям, че тва е мъжът й, дет е паркирал отсреща и ся идва на разправия, чакам го да се намеси в скандала, който де факто бе монолог на една свекърва и си викам, "пак ше треа да са бием за глупости, пък съм се барнал официално даеба".
Изравнява се пича с нас и в същата тая наносекунда познай кво става..
Тоз й грабва дамската чанта и почва да бега, бате, а нашта изважда безпомощния поглед и крещи още по-силно.
„Видя ли кво стана заради тебе, бе, селянин, ограбиха ме, обади се на 112, че айфона ми е в чантата, мале сичко ми е в тааа чанта, пари, карти, документи, кво гледаш, направи нещо, бе, настигни го“…
...
Постановката беше вдъхновяваща…